Нека да започнем от това, че вестикът е периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия. Той има за цел да информира обществеността за текущи събития. С това обаче не може да бъде изчерпано предназначението на вестниците. Според времето на излизане те се делят на ежедневни ( всекидневници ) , седмични и месечни. А според предназначението си се делят на политически , развлекателни , за култура и изкуство и т.н. Най-често срещаме тези, които ни предоставят по малко от всичко .

  В това отношение можем да се обърнем към всекидневниците – те събират много   инфромация и то бързо , точно и в синтезиран вид. Затова по същия начин и консуматорите на информация я получават от страниците на тези вестници. А при седмичниците информацията се класифицира и съпоставя , според идеите и целите на   изданието . Но и при двата вида на лице са все повече проблеми.

  Българските вестници, или поне тези от тях, които претендират да са сериозни, днес са в криза. Тиражите им намаляват дори по-бързо, отколкото се увеличават читателите на жълтата преса. Изключенията са малко и те са главно в пазарните ниши, където аудиторията е ясна, последователна и по тези причини може ефективно да бъде достиганата от рекламодателите. Най-засегната категория е на вестниците за "всички и за всичко". Това е първата успешна концепция от ранните години на демокрацията - "вестник на народа", както я описва създателят на "24 часа" Валери Найденов.

  “24 часа” е един от всекидневниците в България и е вторият по тираж вестник, между 60 000 и 70 000 дневно. За разлика от “Труд” аудиторията му е на средна възраст и по-млада. Има авторитет на вестник, в който излизат много скрити PR публикации в полза на широк кръг политици и бизнесмени. “24 часа” се издава от немската вестникарска група Весттойче алгемайне цайтунг, която не се меси в редакционната политика. В Интернет изданието 24chasa.bg заглавията са представени накратко, а пълните текстове са само с платен абонамент. Въпреки това има около 5000 уникални посещения на ден. Вестникът разбива монопола на партийните издания . "24 часа" въвежда новаторски модел на информационен всекидневник - стратегията "минимум думи - максимум новини", свободният език, новите за България формат и графика . Вестникът се противопоставя на обществената пасивност и възпитава гражданско поведение. Неговата критична позиция често предизвиква положителен ефект върху институциите.

  При вестник „ Култура „ обаче нещата стоят малко по-различно. Той е седмичник за изкуство, култура и публицистика . Вестникът спада в графата „ културен печат „ . През 90-те години вестник “Култура” е водил най-много позиционни сражения именно с най-близките си съседи “Литературен вестник”, “Литературен форум” и “Век 21”. И четирите издания пропагандират собствени, ясно разграничими тогава, ценности. И четирите издания проявяват бдителност относно чистотата на собствените си редици. Аргументите в позиционните войни обаче се изчерпват. “Литературен форум” и “Век 21” не успяват да се преформулират в съвременността и изчезват. На практика, оцелелите днес вестници не се интересуват един от друг, не се интересуват дори от разликата в културните йерархии, произвеждани по страниците им. Няма враждебност, има апатия.

  Мизерното състояние на културния печат е в корелация с кризата на културния живот през 90-те години до ден-днешен. Освен това, прецизните изследователи откриват известно разминаване между “културен печат” и “културен живот”: те не съвпадат напълно и често си “представят” културата по различни начини. Културният печат претендира за известна самостоятелност спрямо културния живот, а това е източник на напрежение . Във връзка с това можем да си обясним защо „ Култура „ има нисък тираж и защо се чете от ограничен кръг хора. В действителност вестникът става форум на много от ключовите дебати 1989 и привлича внушителен интелектуален кръг. Тези дебати обаче имат малко или никакво влияние върху широката публика, което прави седмичникът маргинален. Именно тази маргиналност представлява една илюстрация на това колко встрани стои широката аудитория от културните и обществени процеси в страната ни. Всъщност „ Култура „ е пример за сериозна преса , но ниският тираж означава, че мнозинството не споделя това твърдение , или то няма мнение ,тъй като е дълбоко безразлично към съдбата и статиите на гореспоменатия седмичник .

  Ако трябва да съпоставим вестник „ Култура „ и „ 24 часа „ първото ,което прави впечатление се намира още в самите заглавия на изданията. От първия не можем да очакваме дълбоки анализи и критически настроени статии на тема политичско положение , а точно другата страна на нещата – обемен кръг от факти , явления и процеси в сферата на литературата , музиката, театъра, кино , фотография и всички други форми на изкуство . Евентуално бихме могли и срещнем и анализи, касаещи развитието на науки като философия и история . Докато „ 24 часа „ можеби се намира в друга вселена – там ще четем предимно за предизборни кампании , скандални явления в политиката , новини около развлекателния бизнес ( шоубизнес ), спортни новини . . . Там ще се сблъскаме с нуждата от събития . В крайна сметка можем да заключим, че и двете издания защитават идеята заложена в заглавието им.

  Стилът на писане е от особено значение в случая – в зависимост от информацията и начина на поднасяне , той е различен при двете издания. И ако пак се върнем към гореспоменатото , ще ни стане ясно ,че е една и съща новина в отделните издания ще бъде поднесена по различен начин. Това е от голямо значение , защото стилът на писане е основа на самия стил и насоченост на вестника.

  Нека за опорна точка вземем статиите за култура и изкуство и да ги използваме ,за да разграничим малко по-добре двете издания. Тръгваме от идеята за новина – от собено значение е до колко тя се вписва в тематиката и идеята на вестника . Трябва да обърнем внимание на това свързана ли е тя с политически цели или се отнася до чисто естетическата част на ежедневието , живота. Естетиката е съвместима с „ Култура” , а „24 часа” по-скоро си запълва празнотите с нея. В случая от значение е и времето – едното издание има 24 часа за реагиране , другото – 1 седмица.

  Много е важно и кой пише статията – в случая авторът се явява като своенравен вестоносец. Стилът и интересите му съвпадат с тези на вестника, но докато в     „Култура„ статиите за артисти , музиканти и автори се пишат от автори , артисти и музиканти , то при ежедневниците , по-точно „24 часа „ , това не е задължително условие .

  Сама аудитория, четяща определеното издание пък е основния определящ фактор. За да не разочароват вече спечелената маса хора вестниците са длъжни да представят информацията по начин , по който тяхната аудитория вече е свикнала. Това се отнася и за двете издания. Тук може да вмъкенм ,че в „24 часа” няма да срещнем брой , посветен на определен артист или музикант. Няма да срещнем и половин брой , а най-много страница - две в случай, че е нещо наистина значително и интересно за обществеността. Докато при „ Култура „ това е като традиция и е доста често срещано. Пример за това са броеве , разказващи за изложби , концерти и т.н. Такъв е брой 20, 28 Май , 2008 , където става въпрос за изложбата „2/3 в Отсамното” .

  Двете издания можем да разграничим и като четем интервютата им . Веднага се забелязват различията – едното интервюира предимно хора на изкуството , другото – популярни личности , били те политици или хора от шоубизнеса. Оттук и темата е различна , също както и стълът на интервюиране . Отново и двата вестника се стремят да задоволят очакванията на своите читатели , но като че ли при „ Култура” и тук откриваме маргиналност , по-точно пример за такава. Въптосите и отговорите са насочени към тесен кръг хора, с професионални умения по предмета на разговор. В интервю на този седмичник няма да срещнем въпрос „ Какво смятате за курупцията при митническите служители ? „ , зададен към някой художник , например . Това обаче не важи за „ 24 часа” .

  Нека обърнем внимание и на статиите с негативна, критическа насоченост. Факт е, че при „ Култура” те са повече . А при ежедневникът се срещат по-рядко и то предимно отнасящи се до политици . Междудругото не е ясно дали това не е техен черен PR , за който евентуално е платено . Което ни навежда на мисълта, че вероятно повечето такива ежедневници се издържат от реклама . А „ Култура” се финансира от фондация, затова не би трябвало да е зависим от реклама и платения черен PR. Още повече, че авторите на подобен тип статии са много добре запознати с това, за което пишат . Докато при „24 часа” това не е задължително условие – дори и тук в основата на всичко стои съобщаването на нещо определено , което да накара хората да мислят по определен начин . В общи линии отново може да сметнем за факт и основна разлика,че „24 часа” е насочен към масовата аудитория.

  Подобни сравнителни анализи може да бъдат обект на спорове и скандали , ако са по-задълбочени . Но моята идея бе да докажа, че тези две издания са различни най-вече заради това, че основните опорни точки, които характеризират един вестник не съвпадат. Става въпрос за : време на излизане , предназначение , насоченост и цели , финансиране. В този смисъл прилики няма, има само разлики .

   В крайна сметка се оказва, че вестник „ Култура „ е насочен към бъдещи и настоящи професионалисти в сферата на изкуствата и културата . А вестник „ 24 часа „ представлява „ вестоносец на телеграфни съобщения „ в по-голяма си част. Насочен е към обикновените хора с цел да го купуват сутрин преди работа , занимавайки се с него през многото свободно време през деня .